упътила е

Речник на българския език

1. упътила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упътила е е производна форма на упътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упътила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упътила е е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).