упъти

Речник на българския език

1. упъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

упъти е производна форма на упътя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. упъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

упъти е производна форма на упътя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. упъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

упъти е производна форма на упътя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. упъти — повелително наклонение, ед. ч.

упъти е производна форма на упътя (повелително наклонение, ед. ч.).