събудя

Речник на българския език

събу̀дя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

събу̀диш, мин. св. събу̀дих, мин. прич. събу̀дил, св.вж. събуждам.

Грешни изписвания (3)

  • сабудъ
  • сабудя
  • събудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-бу-дя съ-бу-дим
2 лице съ-бу-диш съ-бу-ди-те
3 лице съ-бу-ди съ-бу-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-бу-дих съ-бу-дих-ме
2 лице съ-бу-ди съ-бу-дих-те
3 лице съ-бу-ди съ-бу-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-бу-дех съ-бу-дех-ме
2 лице съ-бу-де-ше съ-бу-дех-те
3 лице съ-бу-де-ше съ-бу-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събудил съм събудила съм събудило съм събудили сме
2 лице събудил си събудила си събудило си събудили сте
3 лице събудил е събудила е събудило е събудили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях събудил бях събудила бях събудило бяхме събудили
2 лице беше събудил беше събудила беше събудило бяхте събудили
3 лице беше събудил беше събудила беше събудило бяха събудили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще събудя ще събудим
2 лице ще събудиш ще събудите
3 лице ще събуди ще събудят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм събудил ще съм събудила ще съм събудило ще сме събудили
2 лице ще си събудил ще си събудила ще си събудило ще сте събудили
3 лице ще е събудил ще е събудила ще е събудило ще са събудили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да събудя щяхме да събудим
2 лице щеше да събудиш щяхте да събудите
3 лице щеше да събуди щяха да събудят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм събудил щях да съм събудила щях да съм събудило щяхме да сме събудили
2 лице щеше да си събудил щеше да си събудила щеше да си събудило щяхте да сте събудили
3 лице щеше да е събудил щеше да е събудила щеше да е събудило щяха да са събудили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събудел съм събудела съм събудело съм събудели сме
2 лице събудел си събудела си събудело си събудели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събудил съм събудила съм събудило съм събудили сме
2 лице събудил си събудила си събудило си събудили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм събудил била съм събудила било съм събудило били сме събудили
2 лице бил си събудил била си събудила било си събудило били сте събудили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да събудя щяла съм да събудя щяло съм да събудя щели сме да събудим
2 лице щял си да събудиш щяла си да събудиш щяло си да събудиш щели сте да събудите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм събудил щяла съм да съм събудила щяло съм да съм събудило щели сме да сме събудили
2 лице щял си да си събудил щяла си да си събудила щяло си да си събудило щели сте да сте събудили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих събудил бих събудила бих събудило бихме събудили
2 лице би събудил би събудила би събудило бихте събудили
3 лице би събудил би събудила би събудило биха събудили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-бу-ди съ-бу-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-бу-ден
непълен член съ-бу-де-ния
пълен член съ-бу-де-ни-ят
женски род съ-бу-де-на
членувано съ-бу-де-на-та
среден род съ-бу-де-но
членувано съ-бу-де-но-то
множествено число съ-бу-де-ни
членувано съ-бу-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-бу-дил
непълен член съ-бу-ди-лия
пълен член съ-бу-ди-ли-ят
женски род съ-бу-ди-ла
членувано съ-бу-ди-ла-та
среден род съ-бу-ди-ло
членувано съ-бу-ди-ло-то
множествено число съ-бу-ди-ли
членувано съ-бу-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-бу-дел
женски род съ-бу-де-ла
среден род съ-бу-де-ло
множествено число съ-бу-де-ли