събудил е

Речник на българския език

1. събудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събудил е е производна форма на събудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събудил е е производна форма на събудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).