събудило си

Речник на българския език

1. събудило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събудило си е производна форма на събудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. събудило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събудило си е производна форма на събудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).