събуди

Речник на българския език

1. събуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

събуди е производна форма на събудя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. събуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

събуди е производна форма на събудя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. събуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

събуди е производна форма на събудя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. събуди — повелително наклонение, ед. ч.

събуди е производна форма на събудя (повелително наклонение, ед. ч.).