събудело

Речник на българския език

1. събудело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събудело е производна форма на събудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събудело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

събудело е производна форма на събудя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).