събудели

Речник на българския език

1. събудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

събудели е производна форма на събудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. събудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

събудели е производна форма на събудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).