събудил си

Речник на българския език

1. събудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събудил си е производна форма на събудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. събудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събудил си е производна форма на събудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).