събудило е

Речник на българския език

1. събудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събудило е е производна форма на събудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събудило е е производна форма на събудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).