събудил

Речник на българския език

1. събудил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събудил е производна форма на събудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събудил — мин. деят. св. прич. м. р.

събудил е производна форма на събудя (мин. деят. св. прич. м. р.).