събудил съм

Речник на българския език

1. събудил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

събудил съм е производна форма на събудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. събудил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

събудил съм е производна форма на събудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).