събудел

Речник на българския език

1. събудел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събудел е производна форма на събудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събудел — мин. деят. несв. прич. м. р.

събудел е производна форма на събудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).