спешавам

Речник на българския език

спешавам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спе-ша-вам спе-ша-ва-ме
2 лице спе-ша-ваш спе-ша-ва-те
3 лице спе-ша-ва спе-ша-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спе-ша-вах спе-ша-вах-ме
2 лице спе-ша-ва спе-ша-вах-те
3 лице спе-ша-ва спе-ша-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спе-ша-вах спе-ша-вах-ме
2 лице спе-ша-ва-ше спе-ша-вах-те
3 лице спе-ша-ва-ше спе-ша-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спешавал съм спешавала съм спешавало съм спешавали сме
2 лице спешавал си спешавала си спешавало си спешавали сте
3 лице спешавал е спешавала е спешавало е спешавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спешавал бях спешавала бях спешавало бяхме спешавали
2 лице беше спешавал беше спешавала беше спешавало бяхте спешавали
3 лице беше спешавал беше спешавала беше спешавало бяха спешавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще спешавам ще спешаваме
2 лице ще спешаваш ще спешавате
3 лице ще спешава ще спешават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спешавал ще съм спешавала ще съм спешавало ще сме спешавали
2 лице ще си спешавал ще си спешавала ще си спешавало ще сте спешавали
3 лице ще е спешавал ще е спешавала ще е спешавало ще са спешавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да спешавам щяхме да спешаваме
2 лице щеше да спешаваш щяхте да спешавате
3 лице щеше да спешава щяха да спешават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спешавал щях да съм спешавала щях да съм спешавало щяхме да сме спешавали
2 лице щеше да си спешавал щеше да си спешавала щеше да си спешавало щяхте да сте спешавали
3 лице щеше да е спешавал щеше да е спешавала щеше да е спешавало щяха да са спешавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спешавал съм спешавала съм спешавало съм спешавали сме
2 лице спешавал си спешавала си спешавало си спешавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спешавал съм спешавала съм спешавало съм спешавали сме
2 лице спешавал си спешавала си спешавало си спешавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спешавал била съм спешавала било съм спешавало били сме спешавали
2 лице бил си спешавал била си спешавала било си спешавало били сте спешавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да спешавам щяла съм да спешавам щяло съм да спешавам щели сме да спешаваме
2 лице щял си да спешаваш щяла си да спешаваш щяло си да спешаваш щели сте да спешавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спешавал щяла съм да съм спешавала щяло съм да съм спешавало щели сме да сме спешавали
2 лице щял си да си спешавал щяла си да си спешавала щяло си да си спешавало щели сте да сте спешавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спешавал бих спешавала бих спешавало бихме спешавали
2 лице би спешавал би спешавала би спешавало бихте спешавали
3 лице би спешавал би спешавала би спешавало биха спешавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спе-ша-вай спе-ша-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род спе-ша-ван
непълен член спе-ша-ва-ния
пълен член спе-ша-ва-ни-ят
женски род спе-ша-ва-на
членувано спе-ша-ва-на-та
среден род спе-ша-ва-но
членувано спе-ша-ва-но-то
множествено число спе-ша-ва-ни
членувано спе-ша-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спе-ша-вал
непълен член спе-ша-ва-лия
пълен член спе-ша-ва-ли-ят
женски род спе-ша-ва-ла
членувано спе-ша-ва-ла-та
среден род спе-ша-ва-ло
членувано спе-ша-ва-ло-то
множествено число спе-ша-ва-ли
членувано спе-ша-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спе-ша-вал
женски род спе-ша-ва-ла
среден род спе-ша-ва-ло
множествено число спе-ша-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род спе-ша-ващ
непълен член спе-ша-ва-щия
пълен член спе-ша-ва-щи-ят
женски род спе-ша-ва-ща
членувано спе-ша-ва-ща-та
среден род спе-ша-ва-що
членувано спе-ша-ва-що-то
множествено число спе-ша-ва-щи
членувано спе-ша-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

спе-ша-вай-ки