спешавала

Речник на българския език

1. спешавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спешавала е производна форма на спешавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спешавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спешавала е производна форма на спешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. спешавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

спешавала е производна форма на спешавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. спешавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спешавала е производна форма на спешавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).