спешавало

Речник на българския език

1. спешавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спешавало е производна форма на спешавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спешавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спешавало е производна форма на спешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спешавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спешавало е производна форма на спешавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спешавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спешавало е производна форма на спешавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).