спешавал си

Речник на българския език

1. спешавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спешавал си е производна форма на спешавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. спешавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спешавал си е производна форма на спешавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. спешавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спешавал си е производна форма на спешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).