спешавал съм

Речник на българския език

1. спешавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спешавал съм е производна форма на спешавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. спешавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спешавал съм е производна форма на спешавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. спешавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спешавал съм е производна форма на спешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).