спешавало съм

Речник на българския език

1. спешавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

спешавало съм е производна форма на спешавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. спешавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

спешавало съм е производна форма на спешавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. спешавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

спешавало съм е производна форма на спешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).