спешавал е

Речник на българския език

1. спешавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спешавал е е производна форма на спешавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спешавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спешавал е е производна форма на спешавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спешавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спешавал е е производна форма на спешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).