спешавало си

Речник на българския език

1. спешавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спешавало си е производна форма на спешавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. спешавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спешавало си е производна форма на спешавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. спешавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спешавало си е производна форма на спешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).