спешавали

Речник на българския език

1. спешавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спешавали е производна форма на спешавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спешавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спешавали е производна форма на спешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. спешавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спешавали е производна форма на спешавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. спешавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спешавали е производна форма на спешавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).