спешавало е

Речник на българския език

1. спешавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спешавало е е производна форма на спешавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спешавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спешавало е е производна форма на спешавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спешавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спешавало е е производна форма на спешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).