спешавал

Речник на българския език

1. спешавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спешавал е производна форма на спешавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спешавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спешавал е производна форма на спешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спешавал — мин. деят. св. прич. м. р.

спешавал е производна форма на спешавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спешавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спешавал е производна форма на спешавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).