разкроя

Речник на българския език

разкроя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • разкройа
  • разкройъ
  • разкруйа
  • разкруйъ
  • ръзкройа
  • ръзкройъ
  • ръзкруйа
  • ръзкруйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-к-роя раз-к-ро-им
2 лице раз-к-ро-иш раз-к-ро-и-те
3 лице раз-к-рои раз-к-ро-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ро-их раз-к-ро-их-ме
2 лице раз-к-рои раз-к-ро-их-те
3 лице раз-к-рои раз-к-ро-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ро-ях раз-к-ро-ях-ме
2 лице раз-к-ро-е-ше раз-к-ро-ях-те
3 лице раз-к-ро-е-ше раз-к-ро-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкроил съм разкроила съм разкроило съм разкроили сме
2 лице разкроил си разкроила си разкроило си разкроили сте
3 лице разкроил е разкроила е разкроило е разкроили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разкроил бях разкроила бях разкроило бяхме разкроили
2 лице беше разкроил беше разкроила беше разкроило бяхте разкроили
3 лице беше разкроил беше разкроила беше разкроило бяха разкроили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разкроя ще разкроим
2 лице ще разкроиш ще разкроите
3 лице ще разкрои ще разкроят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разкроил ще съм разкроила ще съм разкроило ще сме разкроили
2 лице ще си разкроил ще си разкроила ще си разкроило ще сте разкроили
3 лице ще е разкроил ще е разкроила ще е разкроило ще са разкроили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разкроя щяхме да разкроим
2 лице щеше да разкроиш щяхте да разкроите
3 лице щеше да разкрои щяха да разкроят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разкроил щях да съм разкроила щях да съм разкроило щяхме да сме разкроили
2 лице щеше да си разкроил щеше да си разкроила щеше да си разкроило щяхте да сте разкроили
3 лице щеше да е разкроил щеше да е разкроила щеше да е разкроило щяха да са разкроили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкроял съм разкрояла съм разкрояло съм разкроели сме
2 лице разкроял си разкрояла си разкрояло си разкроели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкроил съм разкроила съм разкроило съм разкроили сме
2 лице разкроил си разкроила си разкроило си разкроили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разкроил била съм разкроила било съм разкроило били сме разкроили
2 лице бил си разкроил била си разкроила било си разкроило били сте разкроили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разкроя щяла съм да разкроя щяло съм да разкроя щели сме да разкроим
2 лице щял си да разкроиш щяла си да разкроиш щяло си да разкроиш щели сте да разкроите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разкроил щяла съм да съм разкроила щяло съм да съм разкроило щели сме да сме разкроили
2 лице щял си да си разкроил щяла си да си разкроила щяло си да си разкроило щели сте да сте разкроили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разкроил бих разкроила бих разкроило бихме разкроили
2 лице би разкроил би разкроила би разкроило бихте разкроили
3 лице би разкроил би разкроила би разкроило биха разкроили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-к-рой раз-к-рой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ро-ен
непълен член раз-к-ро-е-ния
пълен член раз-к-ро-е-ни-ят
женски род раз-к-ро-е-на
членувано раз-к-ро-е-на-та
среден род раз-к-ро-е-но
членувано раз-к-ро-е-но-то
множествено число раз-к-ро-е-ни
членувано раз-к-ро-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ро-ил
непълен член раз-к-ро-и-лия
пълен член раз-к-ро-и-ли-ят
женски род раз-к-ро-и-ла
членувано раз-к-ро-и-ла-та
среден род раз-к-ро-и-ло
членувано раз-к-ро-и-ло-то
множествено число раз-к-ро-и-ли
членувано раз-к-ро-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ро-ял
женски род раз-к-ро-я-ла
среден род раз-к-ро-я-ло
множествено число раз-к-ро-е-ли