разкрои

Речник на българския език

1. разкрои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разкрои е производна форма на разкроя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разкрои — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разкрои е производна форма на разкроя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разкрои — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разкрои е производна форма на разкроя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).