разкроил си

Речник на българския език

1. разкроил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкроил си е производна форма на разкроя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разкроил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкроил си е производна форма на разкроя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).