разкрояло

Речник на българския език

1. разкрояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкрояло е производна форма на разкроя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкрояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкрояло е производна форма на разкроя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).