разкроила

Речник на българския език

1. разкроила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разкроила е производна форма на разкроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разкроила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разкроила е производна форма на разкроя (мин. деят. св. прич. ж. р.).