разкроило

Речник на българския език

1. разкроило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкроило е производна форма на разкроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкроило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкроило е производна форма на разкроя (мин. деят. св. прич. ср. р.).