разкроил съм

Речник на българския език

1. разкроил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разкроил съм е производна форма на разкроя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разкроил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разкроил съм е производна форма на разкроя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).