разкроил е

Речник на българския език

1. разкроил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкроил е е производна форма на разкроя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкроил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкроил е е производна форма на разкроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).