разкроили

Речник на българския език

1. разкроили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разкроили е производна форма на разкроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкроили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разкроили е производна форма на разкроя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).