разкроил

Речник на българския език

1. разкроил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкроил е производна форма на разкроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкроил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкроил е производна форма на разкроя (мин. деят. св. прич. м. р.).