похлупя

Речник на българския език

похлу̀пя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

похлу̀пиш, мин. св. похлу̀пих, мин. прич. похлу̀пил, св.вж. похлупвам.

Грешни изписвания (3)

  • похлупъ
  • пухлупъ
  • пухлупя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пох-лу-пя пох-лу-пим
2 лице пох-лу-пиш пох-лу-пи-те
3 лице пох-лу-пи пох-лу-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пох-лу-пих пох-лу-пих-ме
2 лице пох-лу-пи пох-лу-пих-те
3 лице пох-лу-пи пох-лу-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пох-лу-пех пох-лу-пех-ме
2 лице пох-лу-пе-ше пох-лу-пех-те
3 лице пох-лу-пе-ше пох-лу-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице похлупил съм похлупила съм похлупило съм похлупили сме
2 лице похлупил си похлупила си похлупило си похлупили сте
3 лице похлупил е похлупила е похлупило е похлупили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях похлупил бях похлупила бях похлупило бяхме похлупили
2 лице беше похлупил беше похлупила беше похлупило бяхте похлупили
3 лице беше похлупил беше похлупила беше похлупило бяха похлупили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще похлупя ще похлупим
2 лице ще похлупиш ще похлупите
3 лице ще похлупи ще похлупят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм похлупил ще съм похлупила ще съм похлупило ще сме похлупили
2 лице ще си похлупил ще си похлупила ще си похлупило ще сте похлупили
3 лице ще е похлупил ще е похлупила ще е похлупило ще са похлупили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да похлупя щяхме да похлупим
2 лице щеше да похлупиш щяхте да похлупите
3 лице щеше да похлупи щяха да похлупят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм похлупил щях да съм похлупила щях да съм похлупило щяхме да сме похлупили
2 лице щеше да си похлупил щеше да си похлупила щеше да си похлупило щяхте да сте похлупили
3 лице щеше да е похлупил щеше да е похлупила щеше да е похлупило щяха да са похлупили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице похлупел съм похлупела съм похлупело съм похлупели сме
2 лице похлупел си похлупела си похлупело си похлупели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице похлупил съм похлупила съм похлупило съм похлупили сме
2 лице похлупил си похлупила си похлупило си похлупили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм похлупил била съм похлупила било съм похлупило били сме похлупили
2 лице бил си похлупил била си похлупила било си похлупило били сте похлупили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да похлупя щяла съм да похлупя щяло съм да похлупя щели сме да похлупим
2 лице щял си да похлупиш щяла си да похлупиш щяло си да похлупиш щели сте да похлупите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм похлупил щяла съм да съм похлупила щяло съм да съм похлупило щели сме да сме похлупили
2 лице щял си да си похлупил щяла си да си похлупила щяло си да си похлупило щели сте да сте похлупили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих похлупил бих похлупила бих похлупило бихме похлупили
2 лице би похлупил би похлупила би похлупило бихте похлупили
3 лице би похлупил би похлупила би похлупило биха похлупили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пох-лу-пи пох-лу-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род пох-лу-пен
непълен член пох-лу-пе-ния
пълен член пох-лу-пе-ни-ят
женски род пох-лу-пе-на
членувано пох-лу-пе-на-та
среден род пох-лу-пе-но
членувано пох-лу-пе-но-то
множествено число пох-лу-пе-ни
членувано пох-лу-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пох-лу-пил
непълен член пох-лу-пи-лия
пълен член пох-лу-пи-ли-ят
женски род пох-лу-пи-ла
членувано пох-лу-пи-ла-та
среден род пох-лу-пи-ло
членувано пох-лу-пи-ло-то
множествено число пох-лу-пи-ли
членувано пох-лу-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пох-лу-пел
женски род пох-лу-пе-ла
среден род пох-лу-пе-ло
множествено число пох-лу-пе-ли