похлупило е

Речник на българския език

1. похлупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похлупило е е производна форма на похлупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похлупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похлупило е е производна форма на похлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).