бил съм похлупил

Речник на българския език

1. бил съм похлупил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм похлупил е производна форма на похлупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).