похлупи

Речник на българския език

1. похлупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

похлупи е производна форма на похлупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. похлупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

похлупи е производна форма на похлупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. похлупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

похлупи е производна форма на похлупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. похлупи — повелително наклонение, ед. ч.

похлупи е производна форма на похлупя (повелително наклонение, ед. ч.).