щял е да е похлупил

Речник на българския език

1. щял е да е похлупил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е похлупил е производна форма на похлупя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).