похлупили

Речник на българския език

1. похлупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

похлупили е производна форма на похлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. похлупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

похлупили е производна форма на похлупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).