похлупил съм

Речник на българския език

1. похлупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

похлупил съм е производна форма на похлупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. похлупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

похлупил съм е производна форма на похлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).