похлупели

Речник на българския език

1. похлупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

похлупели е производна форма на похлупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. похлупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

похлупели е производна форма на похлупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).