похлупила е

Речник на българския език

1. похлупила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похлупила е е производна форма на похлупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. похлупила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похлупила е е производна форма на похлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).