поизсмуча

Речник на българския език

поизсмуча преходен глагол от свършен вид (тип 155tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поисмуча

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-сму-ча по-из-сму-чем
2 лице по-из-сму-чеш по-из-сму-че-те
3 лице по-из-сму-че по-из-сму-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-сму-ках по-из-сму-ках-ме
2 лице по-из-сму-ка по-из-сму-ках-те
3 лице по-из-сму-ка по-из-сму-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-сму-чех по-из-сму-чех-ме
2 лице по-из-сму-че-ше по-из-сму-чех-те
3 лице по-из-сму-че-ше по-из-сму-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизсмукал съм поизсмукала съм поизсмукало съм поизсмукали сме
2 лице поизсмукал си поизсмукала си поизсмукало си поизсмукали сте
3 лице поизсмукал е поизсмукала е поизсмукало е поизсмукали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизсмукал бях поизсмукала бях поизсмукало бяхме поизсмукали
2 лице беше поизсмукал беше поизсмукала беше поизсмукало бяхте поизсмукали
3 лице беше поизсмукал беше поизсмукала беше поизсмукало бяха поизсмукали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизсмуча ще поизсмучем
2 лице ще поизсмучеш ще поизсмучете
3 лице ще поизсмуче ще поизсмучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизсмукал ще съм поизсмукала ще съм поизсмукало ще сме поизсмукали
2 лице ще си поизсмукал ще си поизсмукала ще си поизсмукало ще сте поизсмукали
3 лице ще е поизсмукал ще е поизсмукала ще е поизсмукало ще са поизсмукали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизсмуча щяхме да поизсмучем
2 лице щеше да поизсмучеш щяхте да поизсмучете
3 лице щеше да поизсмуче щяха да поизсмучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизсмукал щях да съм поизсмукала щях да съм поизсмукало щяхме да сме поизсмукали
2 лице щеше да си поизсмукал щеше да си поизсмукала щеше да си поизсмукало щяхте да сте поизсмукали
3 лице щеше да е поизсмукал щеше да е поизсмукала щеше да е поизсмукало щяха да са поизсмукали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизсмучел съм поизсмучела съм поизсмучело съм поизсмучели сме
2 лице поизсмучел си поизсмучела си поизсмучело си поизсмучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизсмукал съм поизсмукала съм поизсмукало съм поизсмукали сме
2 лице поизсмукал си поизсмукала си поизсмукало си поизсмукали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизсмукал била съм поизсмукала било съм поизсмукало били сме поизсмукали
2 лице бил си поизсмукал била си поизсмукала било си поизсмукало били сте поизсмукали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизсмуча щяла съм да поизсмуча щяло съм да поизсмуча щели сме да поизсмучем
2 лице щял си да поизсмучеш щяла си да поизсмучеш щяло си да поизсмучеш щели сте да поизсмучете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизсмукал щяла съм да съм поизсмукала щяло съм да съм поизсмукало щели сме да сме поизсмукали
2 лице щял си да си поизсмукал щяла си да си поизсмукала щяло си да си поизсмукало щели сте да сте поизсмукали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизсмукал бих поизсмукала бих поизсмукало бихме поизсмукали
2 лице би поизсмукал би поизсмукала би поизсмукало бихте поизсмукали
3 лице би поизсмукал би поизсмукала би поизсмукало биха поизсмукали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-сму-чи по-из-сму-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-сму-кан
непълен член по-из-сму-ка-ния
пълен член по-из-сму-ка-ни-ят
женски род по-из-сму-ка-на
членувано по-из-сму-ка-на-та
среден род по-из-сму-ка-но
членувано по-из-сму-ка-но-то
множествено число по-из-сму-ка-ни
членувано по-из-сму-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-сму-кал
непълен член по-из-сму-ка-лия
пълен член по-из-сму-ка-ли-ят
женски род по-из-сму-ка-ла
членувано по-из-сму-ка-ла-та
среден род по-из-сму-ка-ло
членувано по-из-сму-ка-ло-то
множествено число по-из-сму-ка-ли
членувано по-из-сму-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-сму-чел
женски род по-из-сму-че-ла
среден род по-из-сму-че-ло
множествено число по-из-сму-че-ли