поизсмучете

Речник на българския език

1. поизсмучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поизсмучете е производна форма на поизсмуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поизсмучете — повелително наклонение, мн. ч.

поизсмучете е производна форма на поизсмуча (повелително наклонение, мн. ч.).