поизсмукало
1.
поизсмукало —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
поизсмукало
е производна форма
на поизсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
поизсмукало —
мин. деят. св. прич. ср. р.
поизсмукало
е производна форма
на поизсмуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).