поизсмукал съм

Речник на българския език

1. поизсмукал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизсмукал съм е производна форма на поизсмуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизсмукал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизсмукал съм е производна форма на поизсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).