поизсмукал

Речник на българския език

1. поизсмукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсмукал е производна форма на поизсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизсмукал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизсмукал е производна форма на поизсмуча (мин. деят. св. прич. м. р.).