поизсмукал
1.
поизсмукал —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизсмукал
е производна форма
на поизсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизсмукал —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизсмукал
е производна форма
на поизсмуча (мин. деят. св. прич. м. р.).