поизсмукал е

Речник на българския език

1. поизсмукал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсмукал е е производна форма на поизсмуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизсмукал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсмукал е е производна форма на поизсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).