поизсмукали

Речник на българския език

1. поизсмукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизсмукали е производна форма на поизсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизсмукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизсмукали е производна форма на поизсмуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).